— Какви бяха тия италианци, дето ги видяхме на Карнарския хан?
Разказът е екранизиран няколко пъти, осигурявайки много място за интерпретация.
— Едного познах… Късо. Пази боже да се срещнеш с такива хора.
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:
Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:
И без да чака отговор, заръча нови двайсет и пет драма. Турчинът изпи и тях, като си изжабурка шумно устата с вода.
Ние сме на доста по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!
Ние потеглихме въз планината. При първия завой ние се обърнахме назад и с удоволствие забележихме, че те си останаха в кръчмата.
И видът на тоя предпазлив ??????? ?? ???? другар ставаше още по-тайнствен.
И направи знак, че не желае да говори повече за едно опасно нещо.
Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:
Единият да тегли към минор, другият – към мажор.” Така Иван Станков представя книгата си с разкази “На два гласа” (изд. “Хермес”).
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.